Малко известни факти за историите от Сиан.
Малко известни факти за историите от Сиан.
Blog Article
При поява на напрегнати ситуации не бива да оставаме безучастни. Разказът проникновено ни доказва, че планираният от нас резултат не бива да бъде на всяка цена.
Кацате в Шанхай, най-големия град в Китай и едно от най-космополитните места на света. Разположен на делтата на р.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Забравете за искрящите цветове и прекалено шарените маникюри, защото този сезон ще се харесва лекият блясък, едноцветните нокти и мъничките камъни. Идеи за красив...
Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)
Достигнали до екстаз, двете момчета извадиха куровете си от Христина, тя клекна и пое в устата си ту кура на сина си, ту този на приятеля му.
"Пътят на любовта" среща българските читатели с най-доброто от Алис Мънро "Финли Донован избива рибата" - разочарованията и триумфите на майчинството "Вълшебното дете" - как да възстановим творческата интелигентност на децата
Подари я за Коледа "Гордост и предразсъдъци" с ново издание на български Още от Книги
— Какво си ти, Христо ефенди? Болен ли си бил? — попита Али чауш софиянеца, като изгледа побледнялото му и развалено лице.
!!И надявам се ,че разбрахте сбърканото ??????? ?? ???? ми чувство на хумор :)Без лоши чувства нали ?Нека общуването ни тук е забавно и приятно ;)
Едно от досада, друго от страх да се не загаврят, понеже чувствувах, че още треперех.
Така се праскаха доста време, в един момент Христина извика:
Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.
Баснята е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.